АВТОР: Радислав Кондаков

 

Джеронимо Кардано е италиански лекар, математик, астролог и психиатър, направил забележителни открития във всички тези дисциплини. Роден през 1501 г. в Милано, като  незаконен син на италианския учен и адвокат Фацио Кардано, приятел на Леонардо Да Винчи, Кардано завършва земния си път през 1576г. Именно заради това, че е незаконороден, му се отнема официалнaта докторска степен по медицина и той продължава да практикува като медицински астролог.

Първоначално Кардано става известен със своите изследвания и книги в областта  на аритметиката и алгебрата.

Основният му труд „De subtilitate rerum” (1550г.) е посветен на естествената история, и съдържа схващането му за еволюционните принципи. Книгата му за игрите на късмета представлява първата организирана теория на вероятностите. Кардано е описал тактилна система, подобна на Брайловата за обучение на слепи, и я е замислил за обучение на глухи чрез знаци.

Известен учен и астролог, Кардано е бил популярен и с две други имена : Hieronymus Cardanus и Jerome Cardan.


Прочети още...

Всеизвестно е, че тежките планети, чрез своите бавни ъглови движения, могат да са най-точни ориентири за страните и народите, както и за цялото човечество. Но днес има две от тях – Уран и Нептун – които имат тук голям приоритет. Защо? Защото от 2003-та година, когато Уран навлезе в Риби, та до 2011 година, когато Уран и Нептун едновременно ще напуснат Риби и Водолей, двете планети “работят и ще работят” в режим на взаимна рецепция. А същото означава, че всяка от тях транзитира знака на другата, от което произлиза, че на ход е процес на най-мощно взаимно проникване (дифузия) между двата знака и двете планети, както и между влиянията, които те оказват. А другата особеност тук е, че последното им съединение (на 2.02.1993 г.), даващо информация за конкретните проявления на тази рецепция, е станало не къде да е, а в Козирог – знакът, на който от най-стари времена (базисно) е подчинена България и нейната територия.
 
Прочети още...

 
Лектор: Веселин Дончев
Доклад представен на Втората Астрологична Конференция на БАА, отличен от аудиторията в залата за най-добър доклад


    За първи път думата йога се споменава в пространните съчинения известни под името Веди, част от които са записани не по-късно от 2 500 г.пр.н.е. Основите на йогийското учение са изложени главно в Упанишадите - по-късно написана част от Ведите. Упанишадите е свещенна книга, която съдържа Веданта -философията на древна Индия. Ключово положение във Веданта заема идеята за абсолютната реалност или съзнание, наречено Брахман, което лежи в основата на цялата вселена.
Около VІ век пр.н.е. се появяват две големи епически поеми -“Рамаяма” от Валмики и “Махабхарата” от Вяса, като втората съдържа в себе си “Бхагавадгита”, която разказва как Бог или Брахман се въплащава в бог Кришна и обучава воина Арджуна в изкуството на Йога, като му показва най-вече как да се освободи, изпълнявайки дълга си. Същината на Раджа-Йога се излага в “Йога-сутра” на Патанджали, за която се смята, че е написана през трети век пр.н.е. Класическото съчение на Хатха-Йога е “Хатха-Йога-прадипика”, което описва различните асани и дихателни упражнения съставляващи основата на съвременната йогийска практика.   
Прочети повече