Лектор: Веселин Дончев
Доклад представен на Втората Астрологична Конференция на БАА, отличен от аудиторията в залата за най-добър доклад


    За първи път думата йога се споменава в пространните съчинения известни под името Веди, част от които са записани не по-късно от 2 500 г.пр.н.е. Основите на йогийското учение са изложени главно в Упанишадите - по-късно написана част от Ведите. Упанишадите е свещенна книга, която съдържа Веданта -философията на древна Индия. Ключово положение във Веданта заема идеята за абсолютната реалност или съзнание, наречено Брахман, което лежи в основата на цялата вселена.
Около VІ век пр.н.е. се появяват две големи епически поеми -“Рамаяма” от Валмики и “Махабхарата” от Вяса, като втората съдържа в себе си “Бхагавадгита”, която разказва как Бог или Брахман се въплащава в бог Кришна и обучава воина Арджуна в изкуството на Йога, като му показва най-вече как да се освободи, изпълнявайки дълга си. Същината на Раджа-Йога се излага в “Йога-сутра” на Патанджали, за която се смята, че е написана през трети век пр.н.е. Класическото съчение на Хатха-Йога е “Хатха-Йога-прадипика”, което описва различните асани и дихателни упражнения съставляващи основата на съвременната йогийска практика.   
Прочети повече